(*) Да, вярно е, че се карахме за глупости. Вярно е, че се цупех за най-малкото нещо. Вярно е, че се ревнувахме до болка. Вярно е, че не си говорехме с дни, вярно е, че бягахме един от друг. Вярно е, че се криехме. Вярно е, че беше трудно. Вярно е, че залъгвахме сърцата си с други. Вярно е, че рядко взимахме правилното решение. Вярно е, че сме горди. Вярно е, че се наричахме с грозни имена. Вярно е, да. Kриехме се, защото искахме да бъдем намерени. Бягахме, защото се страхувахме от странното и непознато чувство, пораждащо се в душите ни. Беше трудно, но коя любов е лесна? Падахме и ставахме, но бяхме заедно. Може би не бяхме справедливи един към друг. Може би не постигнахме това, което искахме. Може би не осъзнавахме, че се обичаме, заради това, което сме. Че нямаше нужда от промяна. Може би открехвахме точно тази вратичка, която води до лошата страна от нас. Може би не намерихме щастието си. Може би сгрешихме стотици и хиляди пъти, но беше нашата грешка, нашия избор. Може би не се обичахме така, както говорят и пишат. Но имахме нещо много по - ценно. Допълвахме се. Да, не беше перфектна любовта ни. Но беше ИСТИНСКА! И може би точно, заради това аз никога не се отказах от теб. Срещнах те, теб, правилния , в неподходящото време. (*)